Надеждата и опита

Archive for the ‘Социализация’ Category

Миналата година в периода месец март – май обмисляхме дали детето е готово за първи клас и в какво училище да я запишем – в частно, в държавно или да я отложим една година. Обсъждахме с учителките още от началото на март, чудехме се как ще й се отрази обстановката в голямо училище. Детето по това време беше зле с фината моторика, имаше проблеми с разказването и с логическото мислене. Но имаше и доста умения. Бях решила да направим пълно обследване в клиника „Свети Никола”, за да получим компетентно мнение. За обследване в клиниката се чака доста време, през месец март бях записала час за първа среща, през месец май беше същинското обследване.

Междувременно по настояване на таткото бяхме записали детето и за изпита в Националния учебен комплекс по култура в Горна Баня. Купихме си трите книги от книжарницата на училището и работехме усилено по първа и втора книга около месец и половина преди изпита. Части от тези книги ми бяха попадали и в интернет, бяха ни давани и от логопедите и имахме предишна подготовка с някои от задачите. Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Когато започнах да пиша в блога, търсех път в развитието на детето в периода 3-7 години. Мечтаех към седмата година да спра да пиша, да нямам притеснения, свързани с ранното развитие.
През септември месец дъщеря ни става на 7 години, училището е на прага. Чувствам, че е готова за училище, имам вяра и оптимизъм за предстоящата първа учебна година.

През лятото срещнахме една от терапевтките на дъщеря ми, която работеше с нея в периода 3-4 годишна възраст. Аз споделих, че детето много дълго време е помнело някои техни съвместни занимания, а тя ми отговори „Да, защото беше свързано с емоцията“ . И думата „емоции“ се появи като свързващ елемент във всички определяни от мен като успешни занимания.

Нашите терапии и занимания по израстването протекоха в следната последователност: Тръгнахме на логопед за ранна възраст преди да навърши 2 години. Имах оптимизъм, че детето ще навакса за 1-2 години, че към 4-тата година ще е настигнала връстниците си. Посещенията ни при логопедите бяха с нормална интензивност 2 пъти седмично с прекъсвания в най-студените и най-горещи месеци, знаех че работим с най-опитните по това време специалисти. Надявах се на добри резултати, защото още след първите 1-2 месеца занимания, детето показа че учи. Ние в къщи се упражнявахме и тя овладяваше повечето упражнения. Много ценно беше, че детето получи първоначално ограмотяване и специалистите ми показаха как да работя с детето. Дойде 4-тата година и дъщеря ми нямаше забележителни успехи, беше започнала да отговаря на въпросите „Какво е това“, почти нямаше друга комуникация с нас. Прочетете остатъка от публикацията »

До сега никога не бях правила сладки, а все си мислех, че е добре да направим с детето. Готвенето заедно с детето е приятно занимание, може да се развиват социалните отношенията и да учат нови неща. Дъщеря ми чак към 5-тата година започна да се заглежда около готварските ми занимания. Почти една година идеята за сладките отлежаваше, докато попаднах на този клип. Уа, изглежда интересно, чисто и мога да покажа на детето, за да знае какво ще правим: Прочетете остатъка от публикацията »

За срещите с хората, отделянето на детето от родителя и подготовката му за постъпване в детско заведение.

Прочетох двете книги на Франсоаз Долто „Всичко е език” и „Основни етапи на детството”. Там тя пише за „Зелената къща”, позната още като „La Maison Verte” – място за осъществяване на социализацията на децата. Българските детски градини още дълго време няма да предлагат подходяща среда за адаптиране на чувствителни деца и все повече си мисля, че места като „Зелената къща” са добра алтернатива.

Ето повече за „La Maison Verte”

През 1979 г. в Париж Франсоаз Долто и неиният екип съдават „Зелената къща”. В книгите си тя казва: „Това е временно място за живеене, в което децата се подготвят, ако не са имали социален живот преди това. Подготвят се за отделяне от родителите, без да изпитват тревога. Прочетете остатъка от публикацията »

Още от 2 годишна възраст започнах да търся занимания за ранно развитие и социализация на детето, защото видях, че сама трудно й привличам вниманието, почти няма социални контакти и реагира много емоционално.
Когато детето има сензорни проблеми, то издържа много трудно на подобни места, налага се да си тръгвате преди края, сърди се повече, лесно се отказва и има нужда от постоянни обяснения и окуражаване.
Ако вашето дете се държи все едно, че няма интерес, не се отказвайте с мисълта, че още не му е дошло времето. Чрез тези занимания ние поставяме основите на израстването на детето.
В тази статия съм описала нашите занимания. Беше ми много трудно да я водя и да й задържам вниманието, до около 4 години и половина винаги участвахме заедно, за да и давам напътствия, да я връщам към мястото на заниманието и обяснявам какво се случва.
Да играе, да рисува, да обича приказките и да приема роли е присъщо на всяко дете и трябва да го може… Прочетете остатъка от публикацията »

Познаваме се с част от персонала на държавната детска градина до нас. За това и отношенията ни често са били не само като родител с учител, а с надеждата за доброто на детето.

Когато детето стана на 3 години се замислихме за детската градина, помолихме персонала да го водим за по 1 час през време на сборните групи, за да преценят. И след 8-10 посещения ни казаха, че не е препоръчително все още да я пращаме на детска градина. Детето не можеше да яде само, тичаше нестабилно, беше с памперс, казваше само по някоя дума, но не казваше нищо за желанията си – вода, тоалетна и т.н. Прочетете остатъка от публикацията »

Добре е децата да ходят на театър, но когато са много палави, чувствителни или по-други причини, родителите не ги водят. Спомням си нашето първо разочарование. В един от известните детски театри, в залата се пазеше се пълна тишина, беше тъмно като в салон за възрастни. Моето дете реагираше с бурен смях или се ядосваше, че я държа на стола, а бабите от предните редове ни правеха забележки през 2-3 мин. И така нашето първо посещение приключи на десетата минута.
Но аз не се отказах и продължих да търся постановки, където дисциплината не е толкова строга и е подходяща за малки деца. Бяхме на Коледният спектакъл, организиран от „Плейцентър Приятели“ и детето се докосна до магията на театъра.
Вчера получих поканата за „Пролетното парти“, което също ще е театрална постановка.
Поканата в .pdf


Blog Stats

  • 136,685 hits