Надеждата и опита

Archive for the ‘детска градина’ Category

Когато започнах да пиша в блога, търсех път в развитието на детето в периода 3-7 години. Мечтаех към седмата година да спра да пиша, да нямам притеснения, свързани с ранното развитие.
През септември месец дъщеря ни става на 7 години, училището е на прага. Чувствам, че е готова за училище, имам вяра и оптимизъм за предстоящата първа учебна година.

През лятото срещнахме една от терапевтките на дъщеря ми, която работеше с нея в периода 3-4 годишна възраст. Аз споделих, че детето много дълго време е помнело някои техни съвместни занимания, а тя ми отговори „Да, защото беше свързано с емоцията“ . И думата „емоции“ се появи като свързващ елемент във всички определяни от мен като успешни занимания.

Нашите терапии и занимания по израстването протекоха в следната последователност: Тръгнахме на логопед за ранна възраст преди да навърши 2 години. Имах оптимизъм, че детето ще навакса за 1-2 години, че към 4-тата година ще е настигнала връстниците си. Посещенията ни при логопедите бяха с нормална интензивност 2 пъти седмично с прекъсвания в най-студените и най-горещи месеци, знаех че работим с най-опитните по това време специалисти. Надявах се на добри резултати, защото още след първите 1-2 месеца занимания, детето показа че учи. Ние в къщи се упражнявахме и тя овладяваше повечето упражнения. Много ценно беше, че детето получи първоначално ограмотяване и специалистите ми показаха как да работя с детето. Дойде 4-тата година и дъщеря ми нямаше забележителни успехи, беше започнала да отговаря на въпросите „Какво е това“, почти нямаше друга комуникация с нас. Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements
  • In: детска градина
  • Коментарите са изключени за ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“

Детската градина, финал

Вече имаме свидетелство за завършена предучилищна, според учителките й е готова за първи клас. Важно е, като при всяко дете да си намери своята учителка и среда от деца. Наша задача е да следим, дали се случва.

Последната, третата градина от нашия път, е ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“.

За ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“ имах добри отзиви, бях чувала, че доста се учи и се чудех какво значи това, дали сме за там, като моето дете беше обявено за необучаемо от госпожите в държавната градина. Дали е достатъчно зряла, за да ходи в тази детска градина, няма ли по-лесен вариант, та трябва да пътуваме всеки ден и детето да ходи до обяд или до ранен следобяд… Прочетете остатъка от публикацията »

Имам много добро отношение към детската градина като институция. Имам и очаквания, че е място където детето се развива и усъвършенства умения, които няма как да получи в домашна среда. И ето, че след година и половина посещение в държавна детска градина съм доста разколебана в преценките си.

За себе си бях определила, че първата година е за свикване с обстановката и получаване на обществен имунитет. Нямах особени очаквания през първата година, освен дъщеря ми да се интегрира в групата и да й оказваме своевременна медицинска помощ след поредният вирус.
Втората година от посещението й /вече в трета градинска група/ имах очаквания градината да й помага да се развива като личност и да започне подготовката за училище. Прочетете остатъка от публикацията »

За срещите с хората, отделянето на детето от родителя и подготовката му за постъпване в детско заведение.

Прочетох двете книги на Франсоаз Долто „Всичко е език” и „Основни етапи на детството”. Там тя пише за „Зелената къща”, позната още като „La Maison Verte” – място за осъществяване на социализацията на децата. Българските детски градини още дълго време няма да предлагат подходяща среда за адаптиране на чувствителни деца и все повече си мисля, че места като „Зелената къща” са добра алтернатива.

Ето повече за „La Maison Verte”

През 1979 г. в Париж Франсоаз Долто и неиният екип съдават „Зелената къща”. В книгите си тя казва: „Това е временно място за живеене, в което децата се подготвят, ако не са имали социален живот преди това. Подготвят се за отделяне от родителите, без да изпитват тревога. Прочетете остатъка от публикацията »

Познаваме се с част от персонала на държавната детска градина до нас. За това и отношенията ни често са били не само като родител с учител, а с надеждата за доброто на детето.

Когато детето стана на 3 години се замислихме за детската градина, помолихме персонала да го водим за по 1 час през време на сборните групи, за да преценят. И след 8-10 посещения ни казаха, че не е препоръчително все още да я пращаме на детска градина. Детето не можеше да яде само, тичаше нестабилно, беше с памперс, казваше само по някоя дума, но не казваше нищо за желанията си – вода, тоалетна и т.н. Прочетете остатъка от публикацията »

Това е историята за адаптацията на моето дете към детската градина. Написах разказа, защото съм убедена, че има деца, за които подобен начин на откъсване от родителската среда е важен за развитието им.
Малко преди да навърши 4 години, специалистите ни препоръчаха да започне да посещава детска градина. В детето имаше голямата несигурност и тревожност при оставане само, паниката при изпусне от поглед на мен или близък. Не бяхме приети в държавна детска градина, така, че от юни започнах сериозно да обикалям частните градини в нашият район.
Прочетете остатъка от публикацията »


Blog Stats

  • 136,685 hits