Надеждата и опита

ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“

Posted on: юни 3, 2011

Детската градина, финал

Вече имаме свидетелство за завършена предучилищна, според учителките й е готова за първи клас. Важно е, като при всяко дете да си намери своята учителка и среда от деца. Наша задача е да следим, дали се случва.

Последната, третата градина от нашия път, е ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“.

За ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“ имах добри отзиви, бях чувала, че доста се учи и се чудех какво значи това, дали сме за там, като моето дете беше обявено за необучаемо от госпожите в държавната градина. Дали е достатъчно зряла, за да ходи в тази детска градина, няма ли по-лесен вариант, та трябва да пътуваме всеки ден и детето да ходи до обяд или до ранен следобяд…

През април 2010 година /на пет и половина години/ постъпи в ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“. Беше неуверена, някак нестабилна, с нас говореше по-добре, но с непознати основно декламираше фрази от филми. В „Къщата на Алиса“ при постъпването не съм разказвала нашата история за раждането и предходни терапии. Вече бяхме правили 2 консултации в детската психиатрична клиника и ни бяха казали, че за детето е по-удачно да потърсим добра градина и логопед, а не ресурсно подпомагане.

Споделихме в „Къщата на Алиса“, че постъпваме при тях защото вече е време за предучилищна подготовка. По това време попаднах на разпечатки от тестовете за НУКК „Азбука за мисленето“ и интересно за мен беше, че детето се справи с 4-5 от страниците без особено затруднение. Аз зарадвана, занесох страниците, за да им покажа потенциала на детето. И така дъщеря ми постъпи.

След десетина дни в градината, г-жа Велева ме попита „Защо колегите преди нас не са я научили да реже с ножичка?“ и добави „Нищо, ние ще я научим“. Да реже с ножица са се опитвали да я учат в двете предишни градини и няколко други специалисти. И на мен са ми давали поръчение да я уча. Когато ги питах как, те ми казваха, ще й показваш. Е показвах, но ефекта беше малък. Четох и в книгата на учителя, че трябва да се изрязват около 2-3 сантиметри широки лентички. Чудех се и какви ножици за специални деца да купя, на сайта на крокотак видях, че най-обикновенни стават. И така, аз се усмихнах разбиращо на коментара за ножицата и почти бях сигурна, че след 2-3 седмици ще започна да слушам, колко не умее детето. Нищо подобно, след 2-3 седмици детето започна да става по-уверено при рязане с ножицата. Ние имаме почти всички книги по „Бит и техника“ за детските градини, работим често с ножица и виждах напредък. Тогава за първи път почувствах, че може би това е нашата градина.

И за престоят ни там от година и половина се случиха много добри неща – детето намери приятели, придоби интерес към ученето, стана амбициозно, вълнува се дали има стикери, иска да участва в различни изяви. Нещата не се случиха изведнъж, почти 6-7 месеца детето беше по-стреснато, водех я непрекъснато на градина, и летните месеци, виждах напредък, но имаше още да се желае. Големите успехи започнаха да идват след януари 2011 година. За това си мисля, че е важно поне 2 години детето да е в добра градина, подобна на ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“. Първите месеци на 2011 година пиеше и добавки по биохимичният подход и според мен и те помогнаха детето да стане по-податливо на работа.

На сайта на градината имат описана подробно програмата, в фейсбук страницата има още албуми. Не знам дали ще придобиете представа за учебният процес. Не всичко може да се види или напише, някои неща се случват на базата на опита на госпожите и детето. В края на май 2011 г. споделих на една от учителките, че съм приятно изненадана от детето, защото пя на едно тържество по собствено желание. Госпожата ми каза, че имат специални програми, децата да учат да се изказват и да могат да говорят пред повече хора. Сега си мисля, че всички театрални постновки, музикални занимания, предствяне на проекти, не са за да си правим интересни снимки, а имат голямо значение за развитието.

Струва ми се, че може да се доверите на тази градина. Късмет е за децата от София, че има такова място в центъра на града ни.

Ето един проект, с който се децата се учат да работят в екип. Всеки лъч на слънчето е направен от отделно дете. Но всички са били заедно и са работили съвместно.

В края на учебната година детето получи свидетелството си с думите, че е фокусник–вълшебник, защото е направила невероятен скок по време на престоя в градината. Аз мисля, че заслугата е на екипа на ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“ – г-жа Велева, г-жа Милева, батко Пламен по музика, госпожа Раличка по рисуване, мис Йони по английски, екипа по йога. Те са фокусниците вълшебници. Благодаря ви от сърце!

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: