Надеждата и опита

Приятно семейно занимание – готвене с деца

Posted on: декември 10, 2010

До сега никога не бях правила сладки, а все си мислех, че е добре да направим с детето. Готвенето заедно с детето е приятно занимание, може да се развиват социалните отношенията и да учат нови неща. Дъщеря ми чак към 5-тата година започна да се заглежда около готварските ми занимания. Почти една година идеята за сладките отлежаваше, докато попаднах на този клип. Уа, изглежда интересно, чисто и мога да покажа на детето, за да знае какво ще правим:

Източник: http://weelicious.com/2010/11/19/sweet-potato-biscuits/

Аз съм от хората, на които не им е приятно да имат тесто по ръцете, за това реших, че и таткото трябва да участва, да подава брашно или да ни спасява при нужда.
Изненадах се, колко е полезно заниманието. Най-вероятно защото участвахме и тримата се получи една енергия, подобна на заниманията с глина „Деца и родители”, с добро приобщаване на децата към ритъма на семейството. Дъщеря ни участваше с желание и яде с апетит от сладките, а тя е доста злояда. Преди години бях опитвала да й правя една питка с картофи и пълнозърнесто брашно, за да не яде само хляб, но тогава не прояви желание нито да гледа, нито да участва, нито да яде. Вторият ни опит за съвместно готвене завърши в Пирогов. Опитахме се да правим заедно палачинки, но според нея котлона не работеше достатъчно бързо. И в желанието си да му се скара, си изгори ръцете. Ето, че нещата се променят към добро.
Правим вече 2 пъти курабийките, решили сме да пробваме и други модификации, снабдили сме се и с интересни форми и мисля, че тази зима ще правим още сладки от тесто.

Ето я нашата модифицирана рецепта
2 чаени чаши брашно
2 чаени лъжички бакпуловер
½ чаена лъжичка сода
½ чаена лъжичка сол
100 грама размекнато краве масло, нарязано на кубчета
1 чаена чаша тиква, сварена и смачкана с вилица
1/3 чаена чаша мляко
1 супена лъжица кафява захар
2 супени лъжици мед

В кухненският робот сложихме първите 4 съставки и разбъркахме. После добавихме маслото и отново разбъркахме. След това добавихме тиквата, млякото, захарта и меда. Тук нашият блендер отказа да смесва, върти, но тесто не става. Може би по-мощен уред ще довърши автоматично нещата.
Ние преминахме в ръчен режим – започнахме да бъркаме с лъжица. Нашето тесто се получава доста по-рядко и добавяме още около 1-2 чаени чаши брашно, докато стане средно меко. Ще трябват още експерименти, докато уцелим количеството тиква.
После продължаваме по клипа. Разстиламе на хартия за печене и оформяме с точилката. Режем с форми и слагаме в тавата. Тя е предварително намазана с 1-2 чаени лъжички олио и покрита с хартия за печене. Фурната пускаме 5-6 мин. преди да сложим курабииките, така че да не е напълно загряла , но и да не е студена. Печем 15 мин. на 204 градуса / или 400F/.

Ето и готовите сладки:

А през лятото направихме заедно първата торта

Рецептата беше импровизация по стари спомени, налични продукти и няколко прочетени в интернте рецепти. Ето нашата:

Блат
3 яйца, 6 супени лъжици захар, 7 супени лъжици брашно, 2/3 пакетче бакпуловер, 2-3 супени лъжици вода, 1 супена лъжица олио.

Крем
500 мл. прясно мляко, 6 супени лъжици захар, 2-3 супени лъжици царевично нишесте, 30 грама краве масло, 100 грама заквасена сметана

За сиропиране на блата
50 мл. плодов сок

Приготвяне на блата:
Разбиват се яйцата със захарта, прибавя се брашното и бакпуловера, водата и олиото. Сместта трябва да бъде малко по-гъста от кексово тесто.
Пече се в тавичка с размер 24 сантиметра, дъното се намазва с лъжичка олио и се застила с хартия за печене.

Приготвяне на крема:
Прясното мляко и захарта се слагат в тенджера и се загрява на котлона. Бърка се непрекъснато, докато захарта се разтопи. Царевичното нишесте се разтваря в чаша с малко вода и част от млякото. Получената смес се изсипва при млякото и захарта и се бърка до сгъстяване. Малко преди сгъстяването се добавя кравето масло и сметаната. Бърка се енергично до хомогенизиране.

Блата може да се разреже на две или да се използва цял. Сиропира се леко с плодовия сок. Намазва се с крема и се украсява с горски плодове или други плодове /горските плодове запазват по-добър вид на следващият ден/. Оставя се за около 1 час в хладилника.

Ето я и тортата

Откривам все повече полезни неща при съвместното готвене. Когато слагахме плодовете дъщеря ми  често ходеше да си мие ръцете, защото не и бе приятно да ги пипа. Това е сензорна особеност, но покрай щастливите емоции ги преодоляваше. При тази торта има и редене в кръг, концентрични кръгове, броене на лъжици. Важно е, че се вижда създаването от начало до край.

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: