Надеждата и опита

Полезните книги

Posted on: ноември 23, 2010

Тук ще изброя най-полезните за мен книги за развитието на детето. Това бяха книгите, с които се срещнах, когато търсех информация при различни проблеми. Мисля, че това e един от най-полезните постинги в блога, защото чрез книгите може да намерите решение за вашите проблеми. Книгите ще ги изреждам хронологично:

1. „Какво те чака през втората и третата година на детето“, ИК Емас – една много добра книга, написана със спокоен тон и с много информация за развитието и общуването на детето. Обикновенно между първата и втората година на детето започваме да се заглеждаме в психическото му развитие. В книгата уменията са разделени по месеци и има минимални за възрастта, средни и максимални. В интернет има много постове тип „какво трябва да прави детето ми“, но децата не са роботи да се обобщи с 10 изречения. А тази книга дава много свобода в развитието, разглежда детето като човешко същество с всичките му чувства и страхове. В периода от 0 до 3 години имах двете книги от тази поредица и не изпитах нужда да си купя друга.

2. Когато разбрах, че детето има проблем с осъзнаването ми попаднаха преводите на Ловас. Знаех, че Ловас е създател на АБА терапията, преводачката на книгата е майка на дете с проблем. Мислех си, че книгата е за деца около 7 години, учещи в помощни училища. Няколко пъти започвах да чета и да спирам. По късно разбрах, че системата дава най-добри резултати при деца от 2 до 4 години. Дъщеря ми беше на две години и половина, когато започнах да я чета и прилагам. Детето беше със сензорно-интегративна дисфункция. Книгата ме плашеше, защото беше изпълнена с думи „Деца с умствено изоставане”, „детска шизофрения”, „аутизъм”… От друга страна много точно описваше моето разбиране за развитието на детето. Имах някои въпроси и това беше една от малкото книги, която даваше категоричен отговор. Много ми допадаха принципите, виждах, че се работи по-подобна схема с детето и се надявах да успеем. За мен най-важните бяха:

– Първите части, където детето се учи да има приемливо поведение и родителят се окуражава да изисква такова поведение от детето. Това е развитие на вниманието по посока на обучението. Вижте детето как се обучава да разбира смисъла на думата „кукла“ /стр. 38/. Подобен беше и начина при дъщеря ми на около 2 годишна възраст, показан ми от първите ни терапевти.
– Детето се учи да може да имитира движения /физическа имитация/ и обясненията, че тя е много полезна за по-последващото образование
– Екипа от обучаващи – логопед, психолог и други специалисти. Ясно е, че 40 часа на седмица не може да плащаме за такава работа. Но Lovaas казва, че това могат да са доброволци, които ни да подберем. Т.е получава се и с няколко часа работа със специалисти и други занимания, които не са така специални и скъпи. Това е възможно, когато детето има приемливо поведение.
– Родителят се окуражава да присъства, да се учи и да бъде активен.
– Детето трябва да учи постоянно „Индивидите с дефицити в развитието трябва да работят упорито. Тяхната работа е да учат, Вашата – да обучавате.”
След средата на книгата /около 120 страница/, съветите за учене и игра не съм ги спазвала и аз мисля, че там има по-съвременни неща. Или поне при малко дете, което е овладяло първите фаза, следващите се случват по-лесно и естествено.

3. „Проблемните деца“, автор Димитър Чавдаров, академично издателство „проф. Марин Дринов“
Описани са най-често срещаните проблеми на нервната система на децата, особеностите на развитието и възможностите да се помогне. Книгата ме приобщи към тези болести, може би ме направи по-търсеща помощ. Щом е болест, трябва да се търси лечение, терапия, да преценяваме дали дава резултат.

4. Книги за дисциплината, аз попаднах на тези – „Как да приучим децата си към дисциплина“, д-р Додсън, „Детските номера“ Джейна Мърфи, „Смелостта да възпитаваш“, д-р Джеймз Добсън. От тези книги разбрах, че има и други деца, които нямат приемливо поведение, и че то се учи. Най-лесно е да кажеш аз съм добър родител – не викам, не наказвам, обяснявам, разрешавам всичко, чакам детето само да избере… И защо не напредва това дете? Този подход е много по-лесен за нас като родители, но не е полезен за децата.
Дисциплиниращите методи трябва да се прилагат и съобразно детето и семейството. Например в една от книгите беше описан известният метод с приспиването – слагаш детето да спи и излизаш от стаята, то реве, ти го връщаш, така издържате 1 седмица и детето се научава /примирява/ и започва да спи само, а вие с таткото си пиете питиетата на спокойствие. Е пробвах го, но не издържах на ревовете, а и ми се стори, че се засилват други страностти у детето. Още спи в нашата стая, на отделно легло, и трябва някой да легне за 15 мин. докато заспи. Но от първи клас е обещала, че ще спи сама в стая. Дисциплината е да се научиш да комуникираш с детето.

5. Книгите за учителя в детската градина. Много книжки и списания са създадени за деца 4-6 години или 4-8 години. За мен беше важно да знам какво трябва да усвои детето през съответната година и дори по месеци и да работим в нас. Дъщеря ми не проявяваше нормалното детско любопитство и на мен ми трябваше ориентир, какво се очаква да научи за съответната възраст. Аз попаднах на системата „Ръка за ръка“, дъщеря ми беше на 4 години /във втора градинска група/, започнахме с книжките за яслата. После ползвахме за 3-4 годишна възраст и за 4-5 годишна възраст. Доволна съм от обясненията и идеите в книгата за учителя и имахме интересни дни с тях.

6. „Всичко е език“, автор Франсоаз Долто, издателство „Колибри“
Горещо ви препоръчвам Долто, незамени неща съм научила от книгите й.

7. „Да позволим на детето си да порасне“, автор Марсел Рюфо, издателство „Изток-Запад“
Тази книга ми помогна в отделянето на детето като самостоятелна личност.

8. „Седемте степени на увереност, от които се нуждаят децата“, автори Лудвик Конеберг и Силке Грамер-Ротлер, издателство „Аквариус“. Книгата описва някои пропуски във физическото развитие и как те повлияват в развитието на децата. Имам и „Размърдай си мозъка“ от същите автори. Седемте степени ми беше по-полезна.

9. Книги, които ни показват как децата да станат по-уверени – „Как да отгледаме дете, уверено в себе си“, автор Паола Сантагостино, ИК Тара. Много добра книга за периода 3-5 годишна възраст. Друга интересна книга е „Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент“, автор Лорънс Шапиро /има я в нета/. Тя ми се струва за малко по-големи деца, може би осъзнати 5 годишни.

10. „Основни етапи на детството“, автор Франсоаз Долто, издателство „Колибри“.
Друго може да не прочетете, но Долто трябва.

11. „Ръководство за възпитание на деца с дифузни смущения в развитието“, автори Вогиндрукас – Д.Шарет, издателство „Логопедичен център Ромел“
Книга с много полезни практически насоки за справяне във всекидневния живот на децата.

12. „Лечебната сила на барабана“, Робърт Лоурънс Фрийдмън, издател Либера институт.
Цитат от корицата „Тази част от нас, на която барабана говори, знае само вътрешния мир, себеизразяването и кой е истинския извор на живот“. За мен беше впечатляваща ролята на семейството за усещане на ритъма. И може би децата така започват да усещат света. И двамата с мъжа ми сме впечатлени от една африканска поговорка „Цяло село е нужно за отглеждане на едно дете“. И не защото всеки трябва да носи паничка с ядене на детето, а защото от контакта с различни хора, то усеща ритъма на живота.

13. Програмата Son-Rice. Преди около 2 години във форума за деца с аутизъм в БГ мама се заговори за нея, като много успешна при създаване на мотивация за общуване. По това време дъщеря ми беше зациклила на ехолаличния говор и ми беше трудно да измисля какво да правя. Естествено поработихме с психолог, имахме известни резултати, но не такива, че да се приближава до норма. И тази програма ми помогна. Отписах детето от държавната детска градина, където най-важно беше да се облича и да яде сама, защото прецених, че това създава стрес на детото. Записах я в полудневна градина. Рабитихме по програмата на детските градини, като се стараех да я мотивирам, да й е приятно, но и да усеща, че изисквам. Бавно и постепенно започна и да яде сама, и да се облича и научи каквото беше нужно. Ето тук са преводите на програмата.

14. „501 занимания за деца“, автор Дай Ходжис – По части от книгата работехме, по други следях да намирам подобни занимания със специалисти, от интернет и т.н. Ако нещо й беше трудно си отбелязвах, че трябва след време да пробвам пак. За някои дейности предпочитах да я заведа на специално занимание, където всичко е подготвено, има и други хора и ефекта е по-добър отколкото само да си стоим у дома. Подходящи места са музикалните занимания, групи за игра. А ето ни направени от лъжици, майка и дъщеря, в Ателие Шмиргела:

Това са книгите, които ми помогнаха да стана родител.

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: