Надеждата и опита

Детската градина, продължение

Posted on: март 7, 2010

Имам много добро отношение към детската градина като институция. Имам и очаквания, че е място където детето се развива и усъвършенства умения, които няма как да получи в домашна среда. И ето, че след година и половина посещение в държавна детска градина съм доста разколебана в преценките си.

За себе си бях определила, че първата година е за свикване с обстановката и получаване на обществен имунитет. Нямах особени очаквания през първата година, освен дъщеря ми да се интегрира в групата и да й оказваме своевременна медицинска помощ след поредният вирус.
Втората година от посещението й /вече в трета градинска група/ имах очаквания градината да й помага да се развива като личност и да започне подготовката за училище.

Започнахме посещение в детската градина още в средата на август, детето много е пораснало, нямам притеснения, че обстановката не му е позната. Така че очаквах от средата на септември до края на 2009 година, градината да допринесе с нещо в положителна посока в развитието на детето. За съжаление не видях такова нещо.

Ето ретроспекция на процесите в градината:

Занимания
Края на октомври месец учителката й ми каза, че не знае как да ограмоти детето, да направя нещо по-въпроса, директорката ми предложи да кандидатстваме за ресурсно подпомагане. В градината не е имало ресурсно подпомагане до сега и отпускането на такъв учител ще се проточи до края на годината, т.е детето го чакаше още една година, в която ходи на градина само, за да си прекарва времето.

Бяхме правили консултация в детската психиатрична клиника „Свети Никола”, когато детето беше на 3 години и половина, за да разберем дали има нужда от ТЕЛК и дали е добре да посещава масова градина. Тогава ни отговориха, че няма заболяване, което да предполага освидетелстване, да работи с логопед и да посещава масова градина. Притеснени от изказванията на персонала в градината, реших че ние нещо пропускаме и направихме втора консултация в началото на ноември 2009 година /трета градинска група/. В „Свети Никола” отново ни казаха, че детето няма генерализирано разстройство в развитието, има логопедични проблеми. И ни препоръчаха 3 пъти в седмицата да работим с логопед. Насочиха ни да помислим и за преместване на детето в друга частна или държавна градина.

Давам си сметка, че не всички деца, родени в един набор са еднакви възможности и темпове. Нали времето на детството е за развитие. Също понятието лопедични проблеми води след себе си и проблеми в общуването, вписването в средата, самочувствието. Лесно децата с по-сериозни логопедични проблеми се класифицират в категория умствено изостанали и всеки чака другият да свърши работата.

Отношението на другите деца

Според учителката й другите деца се отнасяли много добре с дъщеря ми, според мен я обгрижват ненужно. Средата не я стимулираше, дори ставаше много пасивна, без желание да успява сама.

Празни тетрадки
В средата на декември помолих учителката й да ми покаже тетрадките й по „Родна реч“. Тя ми показа празни тетрадки, нямаше нищо оцветено, надраскано или опит за действие. За почти 3 месеца не бяха успели да й вдъхнат увереност да надраска дори и една черта…
Ето това е самостоятелна рисунка от началото на декември 2009, а тук и тук са оцветени картинки от януари 2010 година. Може би не покриват нормите за 5 годишно дете, но определено показват, че детето може да работи. Непонятно е за мен, защо 3 месеца в градината никой не беше успял да я накара да използва пишещо средство.

В края на календарната година споделих с психолога й, че искам да преместя детето и се чудя в каква група. Тя ме посъветва да е с по-малки деца. Прекара 3 месеца в частна група с по-малки деца и мисля, че й се отрази добре.

Подвеждащо в ситуацията беше, че детето привидно изглеждаше много добре в градината, ходеше с желание, на никой не пречеше. Учителките нямаха оплаквания от дисциплина. Моите въпроси как се справя детето довеждаха до откровения от страна на персонала. И се опасявам, че ако я бях оставила в тази среда, детето щеше да изостане доста. Мисля, че решението да я преместя в група с по-малки деца е правилно. Имам няколко месеца да помисля, коя ли трябва да е следващата стъпка?

За следващата стъпка
След като престоя около 3 месеца в групата с малките деца, видях някои сериозни проблеми. Дъщеря ми беше единствено дете на 5 години в група с 2-3 годишни деца. Един от проблемите беше развитието на вниманието – по-малките деца бяха с неустойчиво внимание и не можеше да се проведе учебен процес. Дъщеря ми явно не чувстваше среда от конкуренти, или пък виковете и тичането я изнервяха. Има едно мнение, че децата получават много от смесените групи, а от собствен опит ми се струва, че това е с много условности. Положителни черти бяха, че се научи да се обслужва по-добре, да се чувства като кака. Но нашето общество е разделило хората в класове и няма как да избягаме от това, а и не е нужно. Видях, че смесената група има кратковременен потенциал да развие детето.
Има разлика между смесена група и смесена среда. Смесена среда е градина, където децата от различните групи учат в отделни стаи, по програма за съответната възраст, но и играят заедно, сприятеляват се, имат общи занимания. Последната ни детска градина беше със смесената среда и се отрази добре на детето.
Детето се завърши в частна предучилищна група. Почти две години търсех Учителки. И мисля, че ги намерих!

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: