Надеждата и опита

Франсоаз Долто, Зелената къща

Posted on: януари 18, 2010

За срещите с хората, отделянето на детето от родителя и подготовката му за постъпване в детско заведение.

Прочетох двете книги на Франсоаз Долто „Всичко е език” и „Основни етапи на детството”. Там тя пише за „Зелената къща”, позната още като „La Maison Verte” – място за осъществяване на социализацията на децата. Българските детски градини още дълго време няма да предлагат подходяща среда за адаптиране на чувствителни деца и все повече си мисля, че места като „Зелената къща” са добра алтернатива.

Ето повече за „La Maison Verte”

През 1979 г. в Париж Франсоаз Долто и неиният екип съдават „Зелената къща”. В книгите си тя казва: „Това е временно място за живеене, в което децата се подготвят, ако не са имали социален живот преди това. Подготвят се за отделяне от родителите, без да изпитват тревога. За тази цел е необходимо да бъдат приети, заедно с родителите си на друго, различно от дома им място.” /стр. 87, „Всичко е език”/
В „Зелената къща” деца идват заедно с майката. Децата трябва да свикнат както с новата обстановка, така че и друг човек ще се грижи за тях. Ще им сменя пелените, ще им помага да се обличат, ще отговаря на въпросите им.
Според следващият цитат от Долто, очакваме детето да усети:
„ Постепенно го подготвяме, че ще запази себе си, дори и в присъствието на други хора, чиято атмосфера ще попива като хамелеон. Така го подготвяме, че майка му ще го повери на жена, която няма никога да я замести и няма никакви права над него, а само задължения, защото е наета да го гледа, единствено докато майката отсъства.
Забележително е разбирането, с което децата приемат тези родителски наместници, и те му стават симпатични с помощта си, когато то е уверено, че не го притежават, а само се грижат за него и няма да му отнемат родителите. Това е много важно. Още от съвсем рано детето разпознава хората, които среща, ако му ги представим и му кажем кои са и каква е тяхната роля по отношение на него. Това е само роля и неговата самоличност не се променя, ако някой друг се грижи за него. То винаги си остава синът или дъщерята на татко еди-кой си и мама еди-коя си (със съответните им имена)”

Дъщеря ми показа признаци на голяма паника, когато трябваше да се отдели от мен или от жената, която я гледа. Радвам се, че попаднахме в „Пумпелина”, където отделянето на детето от мен изглежда е било подобно на описаното от Долто. После тръгването на ДГ беше доста по-лесно.
И си мисля, че ще бъде много хубаво, ако има и в БГ места като „Зелената къща”, където децата да се подготвят за посещения в детски заведения. Струва ми се, че заниманията в Плейцентър „Приятели“„Ри-Ри-Ра стая за игра“ , Родителски кооператив „Приказен дом“, а с времето ще се появяват още места, могат да помогнат за социализиране сред нови хора и обстановка.

––––––––––

« A place where tiny children can play and interact with their parents.
[A place] to develop an interactive social life right from birth, for parents who sometimes feel very alone with the everyday problems they’re having with their children.
Neither a day-care center nor a play group, much less a clinic, this is a home where mothers, fathers, and little children come to meet friends. »
Françoise Dolto

Официалният сайт на Долто – http://www.dolto.fr
Информация за „La Maison Verte” –
http://www.dolto.fr/archives/siteWeb/english/maison-en.htm
Официалният сайт на „La Maison Verte” – http://www.lamaisonverte.asso.fr/
Белгийските последователи на „La Maison Verte” – http://www.associationfdolto.be/

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: