Надеждата и опита

Детска градина

Posted on: септември 2, 2009

Познаваме се с част от персонала на държавната детска градина до нас. За това и отношенията ни често са били не само като родител с учител, а с надеждата за доброто на детето.

Когато детето стана на 3 години се замислихме за детската градина, помолихме персонала да го водим за по 1 час през време на сборните групи, за да преценят. И след 8-10 посещения ни казаха, че не е препоръчително все още да я пращаме на детска градина. Детето не можеше да яде само, тичаше нестабилно, беше с памперс, казваше само по някоя дума, но не казваше нищо за желанията си – вода, тоалетна и т.н.
С таткото решихме, че жените сигурно ще отгледат и нашето дете, както всички останали, така че в препоръките им може би имаше нещо вярно. Приехме с известно огорчени отговора им, а и с притеснение дали ще е готова за следващата година. През пролетта и лятото на следващата година проведохме усилени терапии – музикални, психолог, монтесори, за да я подпомогнем в развитието й. Обиколих и частните градини около нас, за детето ни бяха препоръчали детска градина на български език, а такива частни градини се намират трудно и решихме да я запишем в Пумпелина. Там стана адаптацията на детето към среда близка до детската градина.
Септември месец пристигна съобщение, че е приета на градина. И след известно чудене прехвърлихме детето в държавната градина.
За нашето дете цялата първа година беше адаптационна. От самото начало ходеше с желание, не плачеше и се стараеше да прави като другите деца, което съм сигурна, че е заслуга на екипа на Пумпелина. Много ни помогнаха съветите и работата с психолога Петя Атанасова, която добре познава порядките в детските градини и какво се случва с децата. Тя ми обясни, че за всяко умение, което още не е стабилизирано, детето в градината ще „върне назад” , но това ще бъде временно. Така беше за всичко – тоалетната, храненето, ориентирането, имахме проблеми от най-различно естество, но със съвети, желание и търпение ги преодолявахме. Взимах детето почти цяла година на обяд и започна да спи последният месец от учебната година, след като сама показа, че иска да спи при децата. Градина продължава да й помога в израстването й.

Ето какви положителни страни видях от тръгването на детска градина направо във втора група:
– Децата вече са разбрали и спазват порядките в детската градина, така че новото дете може лесно да види какво се очаква от него.
– Учителките и леличките наблюдават и помагат повече на новото дете, защото имат за въвеждане само 1 или 2 деца, а не цялата група.
– Учителките познават темперамента на децата и могат да преценят с кои деца е най-добре да се опита да създадат приятелства.

А ето и част от полезните неща, които ми напарвиха най-голямо впечатление в детската градината:
– Средата е проектирана така, че подготвя децата за училище – гардеробчетата, тоалетната, начина на хранене са като копие на училищните и подготвят децата
– Учебният материал и начина на преподаване – седенето в полукръг или на масички, начина на задаване на въпроси и отговори също подготвят децата за училище
– На децата им харесва да са там, създава им чувство за общност, изглеждаха ми щастливи

Защо предпочетох държавна градина пред частна:

В началото бях сигурна, че детето ще учи в частна градина, но с течение на времето си промених мнението, което е свързано и със състоянието на детето
– Няма добра градина, която да преподава на БГ и да се намира на около 20-30 мин. път с кола от нас, а 2-3 часа в път на ден е пропуснато време за работа. Все пак след 19 часа не може да научиш детето на почти нищо.
– Базата на държавната градина е доста добра, много по-добра от повечето частни, а и е проектирана като мини обществена сграда.
– Персонала е от педагози, има постоянно медицинска сестра.
– Детето е защитено донякъде от закона, в държавната ще направят повече опити да интегрират детето, в частните се освобождават бързо от по-трудните деца
– Ако се наложи ресурсно подпомагане, по-лесно ще се организира в държавната градина
– Цената – детето трябва да посещава още терапии – спортни, арт и логоредични, да му се купуват много повече развиващи игри. Преценихме, че е по-добре ние да го водим на тези терапии и при специалисти, в чиито опит сме сигурни, отколкото да очакваме, че частната градина ще му ги осигури срещу допълнително заплащане.
– Болестите – имаше голяма вероятност да боледува и в частната градина, защото имаше слаб имунитет срещу обществените болести.

След около 1 година промених отношението си Детската градина, продължение

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: