Надеждата и опита

На логопед преди 2 годишна възраст

Posted on: август 19, 2009

В България има логопеди и психолози с добър опит при деца във възраст преди 3 години. Обикновено малко след първата година майките виждат нещо обезпокоително при децата си. Обръщат се най-често към педиатър или познат логопед от близкото училище или детска градина, които ги съветват да изчакат до 4 годишна възраст и тогава да започнат работа. Надявам се, вие да имате повече късмет и да ви кажат „Чували сме, че има някъде специалисти, които работят с малки деца, но не знаем къде“. Тогава майката ще продължи да търси, докато не намери. Забавянето от няколко години ще се навакса изключително трудно, проблемите ще се пренесат и в училище, защото за 2-3 години не могат да наваксат, а и някои области от развитието на детето ще са приключили.

Детето ни беше на 1г. и 10 месеца, когато започнахме работа с логопед за ранна възраст. Логопедът ни показваше занимания, правеше ги няколко пъти с детето, а ние ги повтаряхме у дома, докато детето ги усвои. Ето какви бяха първите неща:
Имахме 10-15 плюшени животни, сядахме на пода и аз ги показвах, като от детето се очакваше само да ги погледне за миг и му казвах „Браво”. Детето не стоеше мирно срещу мен, а постоянно ставаше, въртеше се, но аз го връщах, бяха ми показали няколко начина да му затруднявам измъкването, например правех нещо като прегради около нас и оставахме двете в един квадрат. После добавихме и гумени играчки-животни и малки пластмасови, които се продават за игра на ферма. Това го правихме докато не научи животните и кое как прави и да ги познава в книжки с животни. Отне ни около 6-9 месеца да се появи хубаво звукоподражание и да ги познава в различни книжки.
Различни игри за манипулация – да слага в отвори, да отваря буркани, чанти, подтиквахме я да види какво има вътре, да слага бобчета в шишета, стотинки в касичка.
Имахме и специфични сензорни игри, защото моето дете имаше затруднения в действията с ръцете, все едно не беше разбрало, че ги има.
Осъзнаване на частите на тялото. Стихчето „Аз имам 2 ръчички….”, ползвахме тази книжка . Беше й много трудно да си осъзнае тялото, за няколко месеца научи частите си и да ги показва, прибавихме и други книжки с илюстрации на детско тяло, показвахме и нагледно на мен и на нея.
Един или два пъти в седмицата логопеда ни показваше какво да правим и ние се занимавахме. Логопедът вижда къде се затруднява детето и дава напътствия и подходящи игри.

Наскоро попаднах на един клип, беше публикуван в БГ мама, в темата за аутизма , ето това е линк към клипа – http://www.youtube.com/watch?v=2afb4i7LMJc ,
Много съм впечатлена от кадрите с децата, ето това беше начина, по който се работеше с дъщеря ми в периода 2 годишна възраст. Терапевтът е пред детето, на земята или на малко столче и се старае да привлече цялото внимание на детето. И аз така го правех. За да е по-преградено детето се използваха дървени масичка и столче за игра, които са едно цяло /имаше такива столчета за хранене, които после се трансформираха/. А това маса-столче от клипа е много подходящо.
Първите 3 месеца на заниманията издържаше по 5 мин. седнала и 10 мин. тичаше, после и намирахме друго място да поседне /или спре/ за 5 мин. Първите 3 месеца бяха най-трудни, после свикна. Те и децата от клипа ми се виждат тренирани, тя така стоеше след няколко месеца терапия и издържаше по 15 мин. /това е нормално за тогавашната й възраст/. Така дъщеря ни започна да се оглежда около себе си и да се научава да възприема.

Пиша това, защото много често връщат децата с думите, че не могат да работят с тях, нямали още внимание, ама то трябва да се разбира, че логопедите не могат или нямат опит с малки деца /или на това ниво на разбиране/. Малките деца трябва да се научат как да възприемат, това което виждат, да разбират, това което чуват и да внимават. Спомням си, че учителките в държавната градина ми казаха, че цялата първа група са учили децата да седят на столчетата. А в държавният логопедичен център заявиха, че детето трябва да пие лекарства, за да могат да работят с него. Тя беше вече на 4 години и много по-добре от ранната си възраст. Изглежда периода по развитие на вниманието при нея не е бил завършил, но защо да не дадем лекарства, за да ни е по-лесно…

Социализация и детска градина
Много държавни специалисти съветват детето да се запише в детска градина. Мисля, че дават този съвет, защото не могат да посъветват майките друго поради държавната си работа и за да не ги обвинят в защита на частни интереси. Чувала съм майки, които дълго време не правят нищо, чакайки детето да бъде прието в обикновена градина и там да работят с него. Според мен това е загуба на време за децата, които понякога се обръщат на името си, не изпълняват почти никаква команда, не говорят, не знаят да държат лъжица, не знаят частите на тялото си, не имитират и т.н. Трябваха ни около 2 години работа, докато детето придоби основни умения и разбирания. Специалистити ни казаха да не я даваме в детска градина, докато не навакса. Както и когато беше готова и ни приеха в ДГ ми казаха, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на детето.

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: