Надеждата и опита

Искам детето само да си определи какво му е интерсно

Posted on: август 2, 2009

  • In: Развитие
  • Comments Off on Искам детето само да си определи какво му е интерсно

Тази мисъл се среща често при родителите, които са решили да дадат най-доброто на детето, посвещават много време на него, купуват му играчки, опитват се да общуват и т.н. Има ли опасност за детето от това поведение в периода 1-2 годишна възраст?

Миналата седмица видях в парка едно дете родено същото тегло като дъщеря ми, което август месец ще стане на 2 години. Заговорихме се с бабата на детето и техният принцип на гледане беше „Искаме детето да си определи само какво му е интерсно”. И ние смятахме така. Мислим си, че подкрепата означава като тръгне нанякъде и ние след него, караме го да направи нещо, то отказва и ние решаваме, че не му е интесно. Купуваме играчка, тя се побутва, ние купуваме нова по-атрактивна. Започваме да си задаваме въпроси слуша ли ни това дете, но се успокояваме, че слуша, когато иска и решаваме, че е с характер и собствено мнение.

Бабата беше започнала да се притеснява от липсата на реч при внучето, но все пак го отдаваше на недоносеността. Така бяхме и ние по това време. В главата ми нахлуха много мисли и се опитах да видя някои неща, които ми бяха направили впечатление на мен дали ги има при другото дете:
– Шишето – Не можеше да държи шишето с вода, трябваше бабата да му сложи ръцете около шишето и то усещаше, че има нещо.
– Фиксира се върху предметите – тича към сергията с топките и дръпва една, но без да погледне продавачката или баба си.
– Много слаба липса на очен контакт с другите хора, не поглежда децата, възрастните, а тича около тях
– Тръшкане при всяка смяна на положението – например, ако трябваше да го сложи на колелото. Тръшкането не беше съпроводено с някаква пояснителна дума „Не, не”. Според мен то не осъзнава, че сега ще се качи на колетото. Тръшкането не е протест срещу новото действие, а срещу промяната. Това е нормална реакция за бебе, но не за дете на 2 години.
– Заговорихме се с бабата какво прави в къщи и тя ми каза, че само разхвърля играчки, разлиства книжки, не познава животните, не иска да каже кое как казва. Тя прави опит да го научи, да го заиграе, но на него не му е интересно. Слушал, когато той иска.

Бабата започна да ми споделя, че те са спокойни, защото лекарят при изписване от неонатологията им казал, че имат напълно нормално дете, защото мозъка e без видими изменения. Сетих се, че при първите трансфонтанелни ехографии мозъка беше гладък, в края на първият месец след термина започнаха да се появават мозъчните гънки. Това е орган, който започва да работи след раждането.

Като се разделихме с бабата си помислих, че може би трябваше по-сериозно да й обърна внимание на опасността от сензорно-интегративна дисфункция. Защото съм сигурна, че забавянията, ако се третират в периода преди 3 години, детето има много добри шансове.

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: