Надеждата и опита

Адаптация

Posted on: декември 8, 2008

Това е историята за адаптацията на моето дете към детската градина. Написах разказа, защото съм убедена, че има деца, за които подобен начин на откъсване от родителската среда е важен за развитието им.
Малко преди да навърши 4 години, специалистите ни препоръчаха да започне да посещава детска градина. В детето имаше голямата несигурност и тревожност при оставане само, паниката при изпусне от поглед на мен или близък. Не бяхме приети в държавна детска градина, така, че от юни започнах сериозно да обикалям частните градини в нашият район.
Основното, което ги питах е как ще адаптират детето, те ми казваха, че 2-3 дни аз ще постоя за малко и тя ще свикне. „Ами ако не свикне?” питах аз. „А не няма такъв случай, важно е родителите да свикнат, да не им прави впечатление рева, децата ще свикнат…” Горе долу това бяха отговорите от двете частни детски градини, които са близо до нас.
Реших да се обадя в център за работа с деца „Пумпелина“. Нина Йорданова от „Пумпелина“ беше работила като логопед в ранна възраст и Монтесори терапия в периода 2-3 годишна възраст на дъщеря ни. Разбрах, че ще правят зала за целодневни занимания и я записах. От средата на август започнахме да ходим всеки ден първоначално за по 2 часа. Първият ден детето стоеше свито на топка до мен и ако някой се опиташе да я заговори изпадаше в паника, или отиваше за 20-30 сек до играчките и се връщаше при мен. Първият и вторият ден всички игри бяха до стола ми и всеки ден се преместваха малко по-далеч от мен. На четвъртият ден я оставих сама в последните 30 мин. Тя се разплака за кратко, но бързо я успокоиха с игра. А седях на място от което чувах всичко, без тя да ме вижда. Така че имах готовност, ако много се разплаче да се върна. След около 7-10 дни започна да влиза самостоятелно в залата и да обядва с другите деца. Първият месец ходеше на половин ден, постепенно й стана интересно къде ходят децата след обяд. И започнах да я оставям цял ден.

Защо си мисля, че трябва да има такива места и адаптацията не беше възможно да се направи в друга детската градина.
1. Първите дни заниманията ни бяха, когато децата са на вън и обстановката е по-спокойна. Вътре оставаха 3-4 деца за адаптация.
2. В залата имаше 2-3 момичета на възраст около 20 години и специален педагог, така че за всяко дете имаше персонално внимание.
3. Измисляха се много интресни игри в момента на откъсване на детето. Например за едно от излизанията ми напълниха басейн с топки и 2 момичета заплеснаха детето.
4. Някои дейности се извършват в присъствие на майката – да му обуят пантофите или да му оправят блузката и това създава доверие у детето към персонала, а от друга страна спокойствие, защото мама е наблизо.
5. Наличието на специалисти помага за преодоляването на особености – например при моето дете се появи фраза на тревожност – ходеше и си повтаряше 2-3 думи несвързано. С много такт това изчезна за около 10 дни.
Специално благодаря на екипа от „Пумпелина“, които с усмивка и с много такт, с измисляне на невороятни игри успяха да накарат детето да пренасе доверието към мястото и към хората там. Там се срещнахме и Дина Нарлиева от „Студио за деца и родители“ – http://www.logopedbg.hit.bg/. Огромни благодарности към нея за адаптацията на детето!

Бяхме ходили около 20 дни целодневно в „Пумпелина“, когато пристигна съобщение, че детето е прието в държавната детска градина, която е много близо до нас. Прекарахме още време в размисъл, дали да се възползвам от класирането и решихме да опитаме. Надявах се, че детето ще пренесе положителната нагласа от „Пумпелина“ в държавната детска градина. Отидохме с мъжа ми да видим детската градина и да говорим с бъдещите госпожи, говорихме с медицинската сестра и с директорката и впечатленията ни бяха добри. Госпожата й ми каза, че ги учи да броят осъзнато до 5, учи ги на игри от типа да си вдигнат десният краг и лявата ръка, дечицата от групата изглеждаха много спокойни.
Е, решихме да опитаме. И мисля, че се получи. Вече 1 месец ходи с желание на държавната детска градина. Първите 10 дни изглеждаше объркана, дори имаше някои тоалетни аварии. Вече ходи с желание и усмивка. Много е приятно сутрин като кажеш на детето си „Хайде да тичаме за детската градина” и то да се затича с усмивка!

Благодаря на всички за усилията!

Blog Stats

  • 125,772 hits
%d bloggers like this: