Надеждата и опита

Ако сте имали досег с Неонатологията в Майчин дом, сте виждали таблата със снимки на вече пораснали недоносени дечица. Родителите черпят сила от тези снимки, това е и благодарността към специалистите. Тук е нашето табло!

Дъщеря ни е родена септември месец 2004 година, в 26 г.с., с тегло 820 грама. в неонатологията в Майчин дом. Тук ще опиша основните неща, които преживяваме през първите години. Преминахме през много трудности – Дихателни проблеми, Ретинопатия, Двигателна и Логопедична рехабилитация… Стигнахме до детската градина и до предучилище.
Блога е и за пътя, по който едно бебе се превръща в човек.

Благодаря!

Миналата година в периода месец март – май обмисляхме дали детето е готово за първи клас и в какво училище да я запишем – в частно, в държавно или да я отложим една година. Обсъждахме с учителките още от началото на март, чудехме се как ще й се отрази обстановката в голямо училище. Детето по това време беше зле с фината моторика, имаше проблеми с разказването и с логическото мислене. Но имаше и доста умения. Бях решила да направим пълно обследване в клиника „Свети Никола”, за да получим компетентно мнение. За обследване в клиниката се чака доста време, през месец март бях записала час за първа среща, през месец май беше същинското обследване.

Междувременно по настояване на таткото бяхме записали детето и за изпита в Националния учебен комплекс по култура в Горна Баня. Купихме си трите книги от книжарницата на училището и работехме усилено по първа и втора книга около месец и половина преди изпита. Части от тези книги ми бяха попадали и в интернет, бяха ни давани и от логопедите и имахме предишна подготовка с някои от задачите. Прочетете остатъка от публикацията »

Когато започнах да пиша в блога, търсех път в развитието на детето в периода 3-7 години. Мечтаех към седмата година да спра да пиша, да нямам притеснения, свързани с ранното развитие.
През септември месец дъщеря ни става на 7 години, училището е на прага. Чувствам, че е готова за училище, имам вяра и оптимизъм за предстоящата първа учебна година.

През лятото срещнахме една от терапевтките на дъщеря ми, която работеше с нея в периода 3-4 годишна възраст. Аз споделих, че детето много дълго време е помнело някои техни съвместни занимания, а тя ми отговори „Да, защото беше свързано с емоцията“ . И думата „емоции“ се появи като свързващ елемент във всички определяни от мен като успешни занимания.

Нашите терапии и занимания по израстването протекоха в следната последователност: Тръгнахме на логопед за ранна възраст преди да навърши 2 години. Имах оптимизъм, че детето ще навакса за 1-2 години, че към 4-тата година ще е настигнала връстниците си. Посещенията ни при логопедите бяха с нормална интензивност 2 пъти седмично с прекъсвания в най-студените и най-горещи месеци, знаех че работим с най-опитните по това време специалисти. Надявах се на добри резултати, защото още след първите 1-2 месеца занимания, детето показа че учи. Ние в къщи се упражнявахме и тя овладяваше повечето упражнения. Много ценно беше, че детето получи първоначално ограмотяване и специалистите ми показаха как да работя с детето. Дойде 4-тата година и дъщеря ми нямаше забележителни успехи, беше започнала да отговаря на въпросите „Какво е това“, почти нямаше друга комуникация с нас. Прочетете остатъка от публикацията »

С пожелания за успешна учебна година!

Нашите рисунки от кръжока по рисуване. Дъщеря ми сутрин си измисляше тема и рисуваха с госпожата. Мисля, че за много от рисунките й е помагала госпожата, но има и доста идеи и преживявания на дъщеря ми. По този начин съм си представяла кръжока по рисуване – емоция, работа, възможност за всяко дете. Обясненията под снимките са от нея.

Доволно момиченце

Две деца гледат напред, има цветя

Прочетете остатъка от публикацията »

Детската градина, финал

Вече имаме свидетелство за завършена предучилищна, според учителките й е готова за първи клас. Важно е, като при всяко дете да си намери своята учителка и среда от деца. Наша задача е да следим, дали се случва.

Последната, третата градина от нашия път, е ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“.

За ЧПДГ „Къщата на Алиса и нейните приятели“ имах добри отзиви, бях чувала, че доста се учи и се чудех какво значи това, дали сме за там, като моето дете беше обявено за необучаемо от госпожите в държавната градина. Дали е достатъчно зряла, за да ходи в тази детска градина, няма ли по-лесен вариант, та трябва да пътуваме всеки ден и детето да ходи до обяд или до ранен следобяд… Прочетете остатъка от публикацията »

За проверка на зрението бях намерила приложни тестове, например да проверим от какво разстояние ще познае приближаващ човек, да познава определена картинка сред други предмети, да забелязва прашинките по пода, движещите се бобулечки. За бубулечките трябваше да й помогна в началото, но след като веднъж ги видя, винаги ги гонеше. Дъщеря ми е имала ретинопатия на недоносеното и аз често си мислех за очите. Тя беше много сензорна и трудно щеше да издържи преглед. За това в периода след 1-та до 6-тата година не сме ходили на очен лекар, а и не беше наложително. Прочетете остатъка от публикацията »

  • In: Uncategorized
  • Comments Off on Рожденият ден на свободата

Днес четохме стихотворението „Трети март“ на Атанас Стоянов. Ще цитирам първият куплет:

Трети март! Трети март!
Чакан празник, свята дата.
Трети март! Трети март!
Ден рожден на свободата.

И тук дъщеря ми зададе въпрос „А какво е свободата?“. Изглежда, че всеки родител е отговарял на такива въпроси, трудни и важни.
Прочетете остатъка от публикацията »

  • In: Развитие
  • Comments Off on Втора биохимична конференция по проблемите на аутизма

Моят опит между първата и втората биохимична конференция

На първата първата конференция отидох без големи очаквания, да видя за какво си говорят хората. След първата конференция четох доста и все повече се надъхвах, колко е полезен този подход. Вече имах и нашият положителен опит след първата биохимична конференция, имах и идея какво да дам допълнително. Исках да чуя още веднъж лекциите и да действам.

Добавки след Втора биохимична конференция

Искам да уточня, че дъщеря ми нямаше никакви заболявания, установени от традиционната медицина. След 4,5-5 годишна възраст истерични кризи се случваха рядко, след 4,5 годишна възраст премахнахме следобедният сън и тя спеше добре нощем, хранеше се капризно, но намирахме какво да яде. Имаше лек запек и го овладявахме с повече разходки, движение, фибри и пробиотици (въведени след първата биохимична конференция).

След втората биохимична конференция реших да направя по обхватно даване на добавки и да следвам основните принципи на ДАН подхода. От моето разбиране основните неща са:
-антиоксиданти, основно под формата на витамини А, Е, С и минерали
-витамини от групата В
-рибено масло
-пробиотици
-храносмилателни ензими
-по-високи дози от витамин В6 и В12

Разглеждах в интернет какво съдържат около 5-6 комбинации, препоръчани като основни и подбрах подобни добавки от нашият пазар. Не съм давала храносмилателни ензими и по-високи дози от В6 и В12. Следя, това което давам да не надхвърля 50% от максимално допустимите дневни дози за нейната възраст. Ето линк към американската таблица . И линк към сайта http://calories.bg/, в страницата Информация на сайта може да намерите таблици с необходимият прием по българските стандарти.

Ето един стартер пакет – http://www.ourkidsasd.com/products/featured/2940

И линк към продукт Super Nu-Thera на Киркман, създаден за деца от спектъра (продукта е споменат в книгата на Лиза Луис „Специални диети за специални деца”)

Добавки, които давах в периода края на януари – началото на май 2011 година

За витамините Солгар – на първата биохимична конференция, имаше въпрос към др Усман, кои витамини на нашият пазар са подходящи за децата. Мина Ламбовски и д-р Усман изказаха мнение, че Солгар са добри за децата и могат да се купят в български магазин.

Антиоксидант с боровинка, гинко и очанка на Солгар, давах през ден по 1 капсула. Отварях съдържанието и я смесвах с малко мляко.
Витамин В комплекс на Солгар, давах през ден по половин таблетка
Витамин Д на Солгар, давах в дните, когато не е имало слънце и не е била 1 час на вън
Рибено масло на Солгар, давах по 2 рибки през ден
Детски витамини Солгар – всеки ден по 1 таблетка
Протеин Солгар – 2-3 пъти в седмицата, по половин мерителна лъжичка
Магнезий на Jamieson, по половин таблетка през ден
Пробиотик Culturelle, по половин капсула през ден. Culturelle е купен от интернет, давах и други пробиотици от нашият пазар, в съответствие с дозите за деца. Моля вижте и страницата Добавки за по-нови мнения

Продуктите ги давах по следният начин – витамин В комплекс и магнезии се счукват, добавя се рибеното масло и вит. Д, добавя се малко мед. Давах го след като се наобядвала. Антиоксиданта и пробиотика го давах към 16 часа, разбъркан с мляко. По-добре е да се дава сутрин, но дъщеря ми беше на градина и нямаше как, в почивните дни го давах сутрин. Протеина го давах на обяд като десерт, когато преценях, че не се е хранила достатъчно.

За ефекта от комбинацията – в края на учебната година дъщеря ми получи удостоверението за завършена предучилищна с думите, че е фокусник фълшебник, защото е постигнала много голям напредък през учебната година. Мисля, че фокуса се получи поради усилената работа на учителките в детската градина, нашата работа в къщи, и храненето и добавките. Има още какво да свършим, за да се чувства успяла в училище. Това е следващото предизвикателство.

Не ви препоръчвам да давате на своя глава добавки, винаги е по-добре да се консултирате със специалист. В център „Тацитус“ , може би и в болница „Токуда“ могат да ви насочат, къде у нас и в чужбина може да направите по-прецизни изследвания. Може би диетолог или друг специалист същи би могъл да даде съвет за нуждите на децата.

И няколко мисли след втората биохимична конференция

За ДАН лечението

Изясни ми се, че ДАН лечението е по-скоро в една категория с хомеопатията, нетрадиционната медицина и подобни алтернативи. Аз си мислех, че ДАН лечението е нов път в медицината и тепърва ще се одобрява от специалистите. Очаквах, че ДАН лекарите правят годишни отчети за пациентите си с описание на приеманите добавки, процент на успеваемост и го публикуват пред института, от където са взели сертификата или на научни конференции. Не намерих такива отчети. Отчетите са под формата на успешни истории на пациенти.
И изниква допълнителният въпрос дали има недоволни и колко ли са? Да, има и недоволни, има лечение без ефект, има дела срещу ДАН лекарите и има и цели групи хора, които не одобряват лечението. Разбира се това е нова област и тя може би тепърва ще се развива…

Българската действителност и ваксините

В България по мой наблюдения и мнения на логопеди,  увеличението на децата с говорни преблеми е след 2005 година. Спомням си когато ние тръгнахме на логопед, специалистите работеха самостоятелно и индивидуално. Нямаше центрове, имаше само кабинети, имаше много по-малко места за терапия.

За много от проблемите биохимичното лечение посочва ваксините. Аз обърнах внимание, че  в България имунизационният календар е постоянен от 1993 година до 2010 година. През 1993 година се въвежда и ваксината MMR, най-обвиняваната за проблемите при децата. Та в периода родени 1993 година до 2010 децата получават еднакви видове ваксини. Като качество стават все по-пречистени с годините, защото мисля, че през 2006 година въведоха по здравна каса инактивирани ваксини за всички. А преди това доста хора си купуваха инактивирани ваксини. И точно в периода ваксинирани 2006-2010 има увеличение на разстройствата в развитието, а в този период не е имало нови ваксини и са се предлагали все по-пречистени за всички деца. Ако беше вярна закономерността ваксини-разстройство в развитието то трябваше да има ръст през 1996 година, три години след въвеждането на новият календар.
И така ми се струва, че е и с други твърдения. Но може в някое алтернативно мнение да има също истина или да е началото на ново откритие.

И още малко личен опит

Когато детето тръгна в първи клас усетих, че някак се затвори. Привидно беше добре с успеха, госпожата го хвалеше, нямаше конфликт с никое от децата, но на мен ми се струваше, че е много стегната. Чудех се дали това е от голямото училище. В детската градина имаха много занимания в група с 15-18 деца, очаквах, че ще се чувства добре в клас с 23 деца. Мислех дали да не и давам адаптогени или други комбинации за повишаване на увереността. Но реших да поразпитам какво става в нейният клас. Оказа се, че класа е много зле с дисциплината, имат около 5-6 буйни момчета, още 5-6 се увличат по първите и в междучасията има бой, викове, обиди, а често и в часовете има същото. И сменихме класа и училището, избрахме другото квартално училище, попаднахме в клас с кротки деца и притесненията ми за детето изчезнаха. Без специални хранителни добавки.

Положителното ми отношение към правилното хранене, витамините, добавките е запазено. Трябва да обмисляме добре какво даваме и дали няма още причини за състоянието.

Blog Stats

  • 125,772 hits