Posted by: Tanya on: септември 21, 2010
Общата физическа подготовка оказа важно влияние за развитието на детето. Елементи от тези занимания са познати като Обща или груба моторика, Проприоцептивна система, Спорт за малки деца, Физическа култура.
Често детето е много подвижно, но няма физическите умения за неговата възраст. Вярно е, че децата са различни, но трябва да следим развитието им и да ги подпомагаме навреме. Закъснение от 6-12 месеца е приемливо. Проблем е, ако се окаже, че 6 годишното ни дете не може прави основни движения, които е трябвало да овладее година две по-рано. Често и съоръженията за 3-4 годишни деца не са достъпни за по-големи. Като се замисля, около 30% от развитието на дъщеря ни се дължи на овладяването на физическата култура. Струва ми се, че ни помогна да се справим с диспраксията. Процеса продължи около 3 години. Няколко неща, които ме подтикнаха да се замисля по-сериозно за влиянието й:
В периода 2,5 -3 години
Тунел
Олга Георгиева от център Логос АБВ на едно от първите ни занимания показа на детето тунел и двете го подтикнахме да мине през него. Добре си спомням как дъщеря ми се повъртя, зачуди се, Оля я примамваше от едната страна с играчка, аз от другата я насочвах. И тя пропълзя и изглежда й хареса. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: август 20, 2010
Преди няколко дни гледах стените в хола, които са изцяло покрити с ранни графити на дъщеря ми. И си помислих, че след време ще се умилявам при спомена.
Графичните умения са едни от най-трудните за детето. Малко след като тръгна на държавната градина, дадоха репортаж по телевизията на оцветяващи на масички деца. И моето дете се изживя като госпожа, викайки им „Не излизай от контура-а”. Най-вероятно поради липса на достатъчно умения и страх от госпожите, не смееше да пипне молив в детската градина. Струва ми се, че графичните умения определят положителното отношение към учението след време и за това трябва да се развиват внимателно. Малко от нашият опит: Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: юни 30, 2010
В края на месец януари 2010 се проведе първата у нас DAN конференция по проблемите на аутизма, акцентираща на биохимичния подход при третиране на състоянието. Лектори бяха Dr. Anju Usman, една от първите ДАН лекари в света и Dr. Arthur Krigsman, който е гастроентеролог, работещ основно с деца от аутистичния спектър. Конференцията беше организирана от център „Тацитус”.
Терапевтирали сме нашето дете със способи, които се прилагат при деца с аутизъм или сензорно интегративна дисфункция. От детската клиника „Свети Никола” ни бяха казали, че няма генерализирано разстройство, но аз не бях спокойна, защото детето на 5 години беше с недобре развит говор и имаше аутистични признаци. И тъй като бяхме опитали почти всички терапии в София, те бяха дали резултати, но пак беше останало нещо малко… Много се надявах да открия „Още едно парче в пъзела на детското развитие” и това да помогне на детето. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: юни 4, 2010
В началото на годината бях на лекция за метода на Мария Монтесори. Водещ беше Росица Кунева, монтесори терапевт. Същността на лекцията беше, как да прилагаме монтесори в къщи. Роси ни обясни тънкости и кое защо се прави. Накрая ни препоръча да влезем в youtube, да напишем “montessori activities” и да видим клипчетата.
Дъщеря ми е била на Монтесори модули в Пумпелина и подобни упражнения са били важна част от терапията й.
Миене на ръце
Беше ми интерсно обяснението как се мият ръцете по метода на Монтесори. Дори се отнесох с малко недоверие, знаем си как се мият ръце:) Това клипче беше първото, което видях в youtube. Доста добър масаж на ръцете. Дъщеря ми изглежда се впечатли и много се старае да го прави по подобен начин. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: април 28, 2010
Животните
До 2 годишна възраст детето не подражаваше на нито едно животно, бях правила опити да научи поне куче и коте как казват. Логопедът ме насърчи да бъда по-настоятелна, показа ми доста забравени от мен звукове.
На снимката са част от животните, които показвах ежедневно. Учехме около 10 животни едновременно и когато беше научила добре някое животно, вкарвах друго. Сядахме една срещу друга, показвах животното, казвах звука, изчаквах 4-5 секунди и давах животното в ръката, опитвах се да я накарам да повтаря. В началото се съпротивляваше, но постепенно започна да свиква.
Изглежда е важно това, че детето пипа животното и така си създава представа за определен предмет и го свързва със звук. Бях се опитвала да показвам животните в книжки, но ми беше много трудно и го оставих го в графа „още едно нещо, към което няма интерес”. А с малките фигурки и малко помощ от специалистите успях. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: март 7, 2010
Имам много добро отношение към детската градина като институция. Имам и очаквания, че е място където детето се развива и усъвършенства умения, които няма как да получи в домашна среда. И ето, че след година и половина посещение в държавна детска градина съм доста разколебана в преценките си.
За себе си бях определила, че първата година е за свикване с обстановката и получаване на обществен имунитет. Нямах особени очаквания през първата година, освен дъщеря ми да се интегрира в групата и да й оказваме своевременна медицинска помощ след поредният вирус.
Втората година от посещението й /вече в трета градинска група/ имах очаквания градината да й помага да се развива като личност и да започне подготовката за училище. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: януари 18, 2010
За срещите с хората, отделянето на детето от родителя и подготовката му за постъпване в детско заведение.
Прочетох двете книги на Франсоаз Долто „Всичко е език” и „Основни етапи на детството”. Там тя пише за „Зелената къща”, позната още като „La Maison Verte” – място за осъществяване на социализацията на децата. Българските детски градини още дълго време няма да предлагат подходяща среда за адаптиране на чувствителни деца и все повече си мисля, че места като „Зелената къща” са добра алтернатива.
Ето повече за „La Maison Verte”
През 1979 г. в Париж Франсоаз Долто и неиният екип съдават „Зелената къща”. В книгите си тя казва: „Това е временно място за живеене, в което децата се подготвят, ако не са имали социален живот преди това. Подготвят се за отделяне от родителите, без да изпитват тревога. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: октомври 3, 2009
Още от 2 годишна възраст започнах да търся занимания за ранно развитие и социализация на детето, защото видях, че сама трудно й привличам вниманието, почти няма социални контакти и реагира много емоционално.
Когато детето има сензорни проблеми, то издържа много трудно на подобни места, налага се да си тръгвате преди края, сърди се повече, лесно се отказва и има нужда от постоянни обяснения и окуражаване.
Ако вашето дете се държи все едно, че няма интерес, не се отказвайте с мисълта, че още не му е дошло времето. Чрез тези занимания ние поставяме основите на израстването на детето.
В тази статия съм описала нашите занимания. Беше ми много трудно да я водя и да й задържам вниманието, до около 4 години и половина винаги участвахме заедно, за да и давам напътствия, да я връщам към мястото на заниманието и обяснявам какво се случва.
Да играе, да рисува, да обича приказките и да приема роли е присъщо на всяко дете и трябва да го може… Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: септември 2, 2009
Познаваме се с част от персонала на държавната детска градина до нас. За това и отношенията ни често са били не само като родител с учител, а с надеждата за доброто на детето.
Когато детето стана на 3 години се замислихме за детската градина, помолихме персонала да го водим за по 1 час през време на сборните групи, за да преценят. И след 8-10 посещения ни казаха, че не е препоръчително все още да я пращаме на детска градина. Детето не можеше да яде само, тичаше нестабилно, беше с памперс, казваше само по някоя дума, но не казваше нищо за желанията си – вода, тоалетна и т.н. Прочетете остатъка от публикацията »
Posted by: Tanya on: август 19, 2009
В България има логопеди и психолози с добър опит при деца във възраст преди 3 години. Обикновено малко след първата година майките виждат нещо обезпокоително при децата си. Обръщат се най-често към педиатър или познат логопед от близкото училище или детска градина, които ги съветват да изчакат до 4 годишна възраст и тогава да започнат работа. Надявам се, вие да имате повече късмет и да ви кажат “Чували сме, че има някъде специалисти, които работят с малки деца, но не знаем къде”. Тогава майката ще продължи да търси, докато не намери. Забавянето от няколко години ще се навакса изключително трудно, проблемите ще се пренесат и в училище, защото за 2-3 години не могат да наваксат, а и някои области от развитието на детето ще са приключили. Прочетете остатъка от публикацията »
